Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Публикувано от Dnevnik.bg

Кредитирането остава свито и за корпоративния сектор, и за домакинствата. Въпреки атрактивните оферти за жилищни заеми, които банките пускат, нарастването им е със само 6.5 млн. лв., а потребителските кредити отново се свиват след няколкомесечно нетно увеличение.

В същото време темпът на растеж на лошите и преструктурирани кредити се запазва и въпреки че е сравнително спокоен, продължава да пълзи нагоре. Това показват данните на БНБ към края на септември тази година.

Нарастване има при фирмените кредити, което е с обем, съизмерим с предходните месеци - с 233 млн. лв. до 32.6 млрд. лв. Годишният им прираст е с 4%. В момента банките се опитват да раздвижат интереса и търсенето на заеми сред бизнеса и по-конкретно сред компаниите с потенциал за развитие чрез различни гаранционни схеми и програми, както и със собствени оферти.

При кредитирането за домакинствата се оказва обаче, че тези усилия не реализират очакваната възвращаемост. Малко повече от година банките излизат с атрактивни (на общия фон) предложения най-вече за жилищни кредити. Лихвите достигнаха до нива отпреди кризата, има и оферти с фиксирани лихви. В същото време цените на имотите са ниски.

Съчетанието на ниски цени и намалени лихви изглежда изгодно. Въпреки това нетното нарастване на портфейла от жилищни ипотечни кредити за един месец е само с 6.6 млн. лв. до 8.8 млрд. лв. От февруари насам това е най-ниското месечно увеличение на портфейла.

При потребителските заеми пък за пръв път от февруари насам има отново нетно свиване на портфейла (на месечна база), след като намалението му продължи през последните две години. Те се понижават с 24.6 млн. лв. до 7.6 млрд. лв. На годишна база потребителските заеми все още не са отбелязали ръст, въпреки че и в този сегмент банките предлагат промоционални оферти с по-ниски лихви и облекчени такси.

Това означава, че вътрешното потребление на домакинствата остава все още силно свито, коментират експерти.

В същото време обемът и делът на лошите и преструктурирани кредити продължава да расте, макар и с доста по-спокойни темпове. Обемът им в края на септември е 8.8 млрд. лв., а делът им от портфейла на отпуснати заеми за фирми и домакинства е 21.56%. Месечното им нарастване е със 74.2 млн. лв. при трицифрено увеличение през предходните няколко месеца.

Годишният им темп на прираст е 34%, като намалява постепенно от началото на годината - през януари беше 67%. В началото на кризата темпът беше трицифрен. В случая е добре да се взима предвид и ниската база, от която тръгна тогава растежът на проблемните кредити. Сега при намаляващия ръст е добре да се отчита по-високата база на натрупаните през кризата просрочия.

Все пак в номинално нарастване сумата е по-малка през септември. По-ниският ръст за месец-два обаче не бива да се възприема категорично за сигнал за подобрение, тъй като в началото на годината имаше няколкомесечно успокоение в нарастването и дори свиване на лошите и преструктурирани заеми, но през юни повишението се върна към средния обем на увеличение отпреди това, припомниха банкери.

Още когато излязоха първите данни със спад в просрочията за фирмените кредити през февруари, банкери обясниха, че е важно те да проявят устойчивост. В категорията лоши и преструктурирани кредити БНБ включва данни за предоговорени, но вече редовно обслужвани заеми, и такива с влошено качество (просрочие в обслужването над 90 и над 180 дни).

Предоговарянето на кредити в последните близо три години е основен инструмент за управление на риска в кредитните портфейли на банките, като същевременно облекчава и фирмите, и домакинствата при обслужването на задълженията им в условията на криза. Приема се, че преструктурираните заеми са редовно погасявани. Когато един заем е в просрочие, за да бъде записан отново като редовен, според регулаторните изисквания трябва да е бил обслужван поне три поредни месеца без проблеми.

Така банките преместват преструктурирани кредити, които се обслужват след предоговарянето без просрочия, в графа "редовни" след трета поредна вноска. В месечните данни на БНБ за лоши и преструктурирани заеми липсва информация какъв е обемът и делът само на преструктурираните. От БНБ посочват, че тази категория кредити не показва общо просрочията в системата, нито конкретно дела на необслужваните заеми (тези с просрочия над 90 дни).

Тази информация се съдържа в надзорните данни, които се публикуват на тримесечие, като за третото тримесечие ще излязат на 31 октомври. Към края на юни делът на необслужваните заеми в портфейла на банковата система е 13.53%. При отчитане дела на проблемните заеми трябва да се има предвид, че той не е показателен за нивото на риск в системата, посочват банкери.

Показателни са количеството капитал и буфери, които имат банките за поемане на евентуални загуби от кредити. Конкретно ниво на просрочията като дял от портфейла не би могло да се посочи като критична граница, тъй като по-важно е колко капитал има секторът, с който да ги абсорбира, посочиха банкери. Към края на август капиталът е 10.3 млрд. лв