Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Публикувано от Dnevnik.bg

Дългове към банките вече стават причина и за затваряне на предприятия. В повечето случаи това не е единствената причина, но често става последната капка в комбинацията от затруднения на фирмите. Един от най-големите проблеми, разбира се, е кризата. Тя сви силно пазарите на много компании, освен това заради понижените доходи потреблението се насочи към евтини стоки, често китайски, ако става въпрос за по-дълготрайни. Нелегален внос и натиск от страна на веригите за храни са причина за затруднения в хранително-вкусовия бранш, който традиционно се смята за по-защитен от икономически спадове.

Оборудването на оранжерии на фирма "Дио" ООД в русенския гр. Мартен е част от активите, обявени за продажба от съдия-изпълнител. Собственикът и управител на фирмата Драгомир Димов каза, че щом се стигне до продажба на активите, те трябва да спрат работа и да затворят оранжериите.

"Зеленчукопроизводителите са хванати за гърлата... Търсихме всякакви възможности за финансиране и заеми, но бягат от нас като дявол от тамян."

Драгомир Димов, оранжерии "Дио"

"Имахме проект, но зеленчукопроизводителите са хванати за гърлата от нелегален внос, контрабанда, никаква грижа. Няма как да продължим да работим след продажбата",обясни Димов. Дружеството дава работа на 60 души в активния сезон, а през зимните месеци персоналът се намалява наполовина. Димов добави, че много пъти са говорили с кредитора СИБанк, но не са срещнали разбиране и не са успели да договорят отсрочка.

"Търсили сме всякакви възможности за финансиране, включително и еврофондове, и други заеми, но бягат от нас като дявол от тамян", коментира Димов. В края на миналата година съдия-изпълнител обяви за продажба земята на оранжериите за близо 186 хил. лв. начална цена, но купувачи няма и все още нищо от предприятието не е продадено.

"Дневник" опита да се свърже с още няколко компании, чиито основни активи се продават на търг, но в повечето случаи не успяхме да говорим с никого, защото те вече са спрели работа или собствениците не искат да коментират.

Подобен е примерът с месопреработвателното предприятие "Български деликатесен стандарт" в гр. Левски (близо до Плевен), чиито машини също се продават на търг. На телефоните на компанията отговаря друго дружество, което е наело помещенията, а голяма част от служителите вече са напуснали.

Други емблематични примери са "Капитан Дядо Никола" - Габрово" и железопътните дружества на Васил Божков. Заради загуба на пазари и огромни банкови задължения 90% от активите на габровския производител на пластмасови изделия са обявени за продажба. Основните кредитори са ОББ и Райфайзенбанк, на които предприятието дължи над 5 млн. евро.

"Свиване на пазара, конкуренция, лошо управление, това са причините да се стигне дотук", коментира бивш служител на компанията. По негова информация в момента заетите в "Капитан Дядо Никола" са около 100-120 души (117 по последния счетоводен отчет) и те най-вероятно ще останат без работа. По неофициална информация кандидати за покупка на машините има, но дали ще се стигне до сделки предстои да видим.

"Железопътна инфраструктура-холдингово дружество", което се контролира от Васил Божков, на практика скоро няма да може да работи отново заради банкови дългове, основно към ОББ. За продажба са обявени активите на дъщерните му компании "Локомотивен и вагонен завод" - Русе, "Завод за стоманобетонови конструкции" - Свищов, "Национален изследователски институт по транспорта" - София, както и "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне".

Засега от компанията няма официална информация каква е причината да не могат да плащат дълговете си и защо се е стигнало до крайната мярка за продажба на оборудване и имоти. В началото на годината холдинговото дружество се споразумя с ОББ за разсрочване на дълга си, но това явно не е помогнало за редовното плащане на лихви и главница.

Управителят на още една компания от хранително-вкусовия бранш (нейните активи не са обявени за продажба) обяснява трудностите на бизнеса си с две основни причини – натискът от страна на търговските вериги и масовото купуване на много евтини храни в България. Произведените по-скъпи продукти на компанията се изнасят почти изцяло, а тук се продават евтините, които имат по-малки маржове и обикновено са по поръчка за собствена марка на веригите.

Те обаче искат производителят да им ги продава без печалба, с уговорката, че той ще спечели реклама от подреждането им в магазина, покрай което ще продава и по-скъпите си стоки от неговата марка. На практика обаче нищо такова не се случва, защото масовите покупки са на най-евтините собствени марки на веригата и производителят е на загуба.