Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Властелинът на банковата несъстоятелност

Една от най-мъчителните процедури и за кредиторите, и за длъжниците е банковата несъстоятелност. Немалко граждани и бизнесмени си мислят, че ако една финансова институция фалира, това ще реши проблема им със заемите, взети от нея, но трудно ги обслужват. Други пък кроят сметки, че с връзки и подкупи в съда ще успеят да се отърват евтино от големите си задължения. Подобно мислене е доста примитивно и е плод на непознаване на българското законодателство. Истината е, че няма по-страшно нещо за длъжника (поне у нас), ако банката, която го е кредитирала, фалира.На първо място, трябва да е ясно, че всички процедури по несъстоятелността на една банка се извършват не по клаузите на Търговския закон, а по специален нормативен акт, нареченЗакон за банковата несъстоятелностТова е важно обстоятелство за съдбата на длъжниците, защото по силата на този норматив работодател и надзорник на синдиците, управляващи фалиралата банка, не е съдът, а Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Тази институция на практика е властелинът на банковата несъстоятелност. Тя се ръководи от управителен съвет, чиито членове са назначени от правителството, от БНБ и от Асоциацията на търговските банки. При фалита на която и да е финансова институция фондът се превръща в най-големия й - и първи в реда, за удовлетворяване кредитор. Като такъв той има огромен интерес от ефективното и пълно събиране на вземанията. С парите, получени от осребряването им, той може да покрие в максимална степен разноските, които е направил за плащане на гарантираните по закон влогове във фалиралата кредитна институция. А тъй като фондът се пълни чрез вноски от всички търговски банки, те са заинтересовани да контролират изкъсо сделките на синдиците - това е задачата представителите на банковата асоциация в управителния му съвет.

Източник: http://www.banker.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: