Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Защо ръстът на спестяванията на домакинствата се превръща в ликвидност за банките вместо в кредитиране

Притеснявате се, че може да загубите работното си място. Предстои ви да се пенсионирате. Песимист сте за развитието на икономиката.







Ако се разпознавате в някоя от горните три групи, дори и да нямате особено високи доходи, най-вероятно се опитвате да заделяте по някой лев или поне да върнете по-бързо старите си задължения. Въпреки или точно заради кризата спестяванията на домакинствата през последните години растат в две трети от страните - членки на ОИСР. Причината е, че несигурността за бъдещето прави хората по-предпазливи.







България не прави изключение. През годините въпреки спадащите лихви статистиката на БНБ отчита постоянен ръст на депозитите на домакинствата, като към март те вече надхвърлят 38.5 млрд. лв., или почти 50% от БВП на страната. В краткосрочен план повече спестявания означава свито потребление, а то е един от двигателите на икономиката. В по-дългосрочна перспектива обаче те са източник на инвестиции в нови производствени мощности и натрупване на капитал, което пък е предпоставка за устойчив икономически растеж. Въпросът е, че въпреки нарастването на влоговете, което увеличава ликвидността на банковата система, кредитирането е все още слабо.







На пръв поглед картината започва да прилича на кейнсианския "парадокс на спестяванията". Накратко - ако има твърде голямо увеличение на заделените в банките пари, без натрупаните средства да бъдат инвестирани, това може да предизвика намаляване на съвкупното търсене и да депресира икономиката. Повечето анализатори обаче са на мнение, че увеличаващата се норма на спестявания в България е част от пренастройването на икономиката към новата реалност. А ефектът от промяната ще се види малко по-късно, след като кризата започне да отминава.  

Източник: http://www.capital.bg/

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: