Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

В ход е обсъждането за приемане на закон за частния фалит

След като банката продаде ипотекираното жилище на длъжника, задължението му да се смята за погасено, независимо дали парите от продажбата покриват дълга, или не. Тази идея на председателя на бюджетната комисия в Народното събрание Йордан Цонев даде храна за поредните оживени коментари по вечния проблем за правата на длъжника и на кредитора. "Ние ще сложим край на банкерския лобизъм в парламента под лозунга "Да пазим банковата стабилност!" и най-после ще се обърнем и към хората. Има много оплаквания от граждани, на които кредиторите са им взели единственото жилище, и тъй като парите от продажбата му не са достатъчни за покриване на задължението, кредиторите продължават да преследват длъжниците. А това са хора, които са загубили работата си и просто няма какво повече да им се вземе", заяви за в. "БАНКЕРЪ" Цонев. Той обаче изрично подчерта, че става дума за идея, която тепърва ще бъде обсъждана с "Асоциацията на банките в България".

"Искаме да се запознаем с финансовите данни, за да видим дали въобще има проблем. Ако има, колко е голям и какви мерки могат да бъдат приложени за решаването му. Във всеки случай няма да налагаме решение, което може по някакъв начин да застраши стабилността на банковата система и интересите на вложителите", обясни Цонев. Според него до 20 юли ще има среща с асоциацията, на която ще бъдат проведени първите разговори по повдигнатия от него въпрос.

Банкерите пък са на мнение, че конкретно становище на асоциацията може да има едва след като й бъде предложен документ, който да бъде обсъден. Иначе срещата ще се сведе до обмяна на мнения и неформални разговори. Финансисти и юристи твърдят, че въпросът, повдигнат от Йордан Цонев, засяга един по-голям

проблем, свързан с т. нар. личен фалит

или несъстоятелност на физическо лице. "И в момента в Гражданскопроцесуалния кодекс има разпоредби за имуществото и доходите, които не могат да бъдат отнети на длъжника. Става дума за текстовете на чл.444 и чл.446 от ГПК", поясни адвокат Янчо Трончев. Прегледът на тези текстове показва, че на съдебно изпълнение не подлежи "жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, в случай че са налице условията по чл.39, ал.2 от Закона за собствеността". Според тази министерска наредба на тричленно семейство се полага жилище от 55 кв., което не може да му бъде отнето по какъвто и да е начин.

При ровенето в Гугъл се натъкнахме на съдебно решение, което дава право за налагане на съдебен запор върху жилище от 103 кв. м, защото то нахвърля минимума, определен в министерската разпоредба. Въпросът е какво става, ако едно такова жилище е неделимо по смисъла на Закона за собствеността. Най-лесният отговор е, че длъжникът го продава и си купува по-малко, което отговаря на изискванията в наредбата на Министерския съвет.

Лесно е да се каже: продава го, но нали е запорирано от съдебния изпълнител в полза на кредитора? При тази хипотеза всички пари от продажбата влизат по сметката на съдебния изпълнител, той ги превежда на кредитора и за длъжника не остават средства, с които да закупи по-малко жилище, което да осигурява жизненият му минимум. Редното в случая би било парите от продажбата на имота да останат по сметката на съдия-изпълнителя. Част от тях да бъдат предоставени на длъжника за закупуване на по-малко жилище, а остатъкът да се преведе на кредитора. Само че изрични законови процедури, уреждащи тези случаи, липсват. Такива обаче могат да бъдат вкарани в един закон за личните фалити.

Централните банкери реагираха негативно

на идеята на Йордан Цонев. Според тях ще си внесем американския модел, който породи ипотечната криза зад Океана, банковите и финансовите последици от нея и в крайна сметка даде началото на световната финансова и икономическа криза. Трябва да сме изключително глупави, за да повтаряме огромната американска грешка, заявиха за "БАНКЕРЪ" представители на БНБ. Споделихме това тяхно мнение с Цонев, но той опонира, че българите, за разлика от практиката в САЩ, не могат да купуват по шест-седем жилища с инвестиционна цел и не го правят, защото месечните вноски по кредитите са в пъти по-високи от месечните наеми. "Инвестицията се обезсмисля", а именно спекулациите с инвестиционни имоти докара кризата в САЩ, а не самият модел", каза той.

Шефове на търговски банки обаче коментират, че

ако идеята на Йордан Цонев бъде претворена в закон

тя може да доведе до доста негативни последици. "Това ще е сигнал за много длъжници да спрат да плащат и да хвърлят на банките ипотекираните си имоти. Защото по този начин дълговете им ще бъдат заличени. Те няма да фигурират в Кредитния регистър като нередовни платци и след време ще могат да вземат нови заеми", коментира главният изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов. Според него нищо не пречи на едно лице да прехвърли имота си на стойност 50 хил. лв. на банката, ако й дължи 70 хил. лв. и да отиде да живее при пълнолетните си деца или при родителите си, които по закон се водят отделни семейства. С това дългът му ще се смята за погасен, но след време същото лице ще може да кандидатства за жилищен заем от друга банка. И тъй като няма да фигурира в Кредитния регистър и предишният му кредитор няма да има право за съдебно изпълнение върху доходите му, нищо чудно отново да вземе заем и да си купи ново жилище. Защитата срещу подобни изпълнения отново е в написването на Закон за личните фалити и създаването на регистър, от който всички да могат да разберат кои са хората, които не са погасили задълженията си към своите кредитори.

Източник: Banker.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: