Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Дянков се похвали с по-голям фискален резерв, отколкото през 2012 г.

Към края на февруари 2013 г. фискалният резерв на България е по-висок, отколкото през същия месец на 2012 г. въпреки по-големите суми, платени в началото на тази година. Това се вижда от данните, представени от финансовия министър в оставка Симеон Дянков по време на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев. Информацията беше разпространена от пресцентъра на Министерството на финансите. Държавният глава свика съвета заради политическата и социалната криза в страната.

От информацията за състоянието на публичните финанси към февруари 2013 г., която Дянков е представил на съвета, се вижда, че на 25 февруари 2013 г. фискалният резерв е в размер на 4.01 млрд. лв. Законът задължава правителството да го поддържа на ниво от поне 4.5 млрд. лв., но към края на годината.

Министерството на финансите уточнява, че традиционно в началото на годината размерът на фискалния резерв намалява поради календара по обслужване на дълга и по-ниските приходи през този период. Изключение правят предкризисните години 2007- 2009г.  през които фискалният резерв през януари нараства поради по-високи постъпления от ДДС в резултат на огромните разходи в края на предходната година, е обяснението на ведомството. 

Оттам припомнят, че през първия месец на  2013 г. България плати 1.9  млрд. лв.  за обслужване на външния дълг и 840 млн. лв. за зърнопроизводителите.   Общият размер на платените до сега през 2013 г. суми е със 120 млн. лв. повече от 2012 г., сочат сметките на финансовото министерство. Оттам напомнят, че допълнително влияние върху фискалния резерв в края на 2012  г. са оказали трансфери по оперативните програми,  които от сметки на фискалния резерв са прехвърлени към общините. Общият размер на тези средства към началото на февруари е 798 млн. лв. докато в края на ноември 2012  г.  са 414  млн.лв., се посочва в съобщението.  

Финансовият министър в оставка е информирал членовете на съвета, че по време на управленския мандат на ГЕРБ просрочените задължения на централното правителство са намалели с 500 млн. лв. или с 83%, а на общините - с 21 млн. лв. или с 11%.

Така средно спадът на просрочените задължения е с 65.2%.

Министерствата с най-големи просрочени задължения са ги свили в пъти - Министерството на отбраната от 190 млн. лв. на 68 млн. лв., на регионалното развитие от 238 млн. лв. на 3 млн. лв., МВР от 45 млн. лв. на 15 млн. лв. се вижда от справката. От трите ведомства с голям просрочен дълг е останало единствено военното ведомство, а причината е във Военномедицинската академия, която дължи на контрагенти 66 млн. лв. 

Неразплатеният дълг на общините се е свил от 196.8 млн. лв. към декември 2009  г. на 175 млн. лв.  

С най-големи просрочия са Столичната община с 18.4 млн.  лв., Перник – 13.7  млн. лв., Кърджали –

11.3 млн. лв., Сливен – 7.1 млн. лв., Дупница – 6.4 млн. лв., Видин – 6.0 млн. лв., Смолян – 4.3 млн. лв., Карлово – 4.2 млн. лв., Силистра – 4.2 млн. лв. и Белоградчик – 4,0 млн. лв.

Най-бързо намаляват забавените дългове на София, Хасково, Ямбол, Бургас, Шабла, Карнобат, Приморско, Долна Митрополия. Най-бързо натрупват Перник, Сливен, Дупница, Кърджали, Ракитово, Велинград, Белоградчик.

Източник: Dnevnik.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: