Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Истини и полуистини за фискалния резерв

"Няма правило за минималния размер на фискалният резерв." Това съобщава заместник-министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за столичен седмичник. Нещо повече, според него поддържането на резерва на много високи нива излиза прекалено скъпо на данъкоплатците. Горанов заявява, че много други държави не поддържат такива резерви и когато са им необходими средства, емитират заеми, давайки за пример Италия. Резервът, пояснява Горанов, бил създаден при въвеждането на валутния борд по препоръка на МВФ, за да се гарантира, че България ще може да си обслужва заемите към фонда.

Всички тези твърдения на заместник финансовия министър на практика представляват доста странна смесица от полуистини, чиято единствена цел е да бъде оправдано едно по-нататъшно намаление на фискалния резерв.

Истина е, че фискалният резерв е финансов инструмент, който не съществува в повечето държави. Истина е също така, че няма общоприети правила за неговия размер и отчасти е истина, че МВФ настоя за неговото създаване през 1997-а, за да гарантира, че България ще може да си плаща външните задължения. Твърдението на Горанов за МВФ обаче е вярно само отчасти, защото фискалният резерв бе създаден, за да гарантира платежоспособността на държавата ни въобще, а не само към фонда. Докато студентът на свищовската Стопанска академия "Д. А. Ценов" е изучавал икономика, счетоводство и контрол, едва ли е имал време да следи съдбоносните икономически решения за България. Но тъй като в. "БАНКЕРЪ" е правил именно това, ще припомним на заместник-министъра, че най-големите задължения през 1997-а бяха по брейди облигациите към частните кредитори, след това идваха дълговете към МВФ, следвани от тези към държавите кредиторки от Парижкия клуб, към Световната банка и към ЕБВР.

Факт е, че фискалният резерв гарантира ликвидността на държавата. Той дава сигурност, че страната ни по всяко време може да посрещне своите текущи задължения както на вътрешния, така и на външния пазар. А всеки финансист знае, че ликвидността си има цена. Примерът с Италия, който Горанов дава - когато не достигат средства, държавата да емитира дълг, също не е от най-удачните, като се знае накъде "тръгна" страната през миналата година и какви спасителни мерки бяха предприети, за да не последва Гърция. Но е вярно, че страните с развита икономика и силен износ постоянно оперират на международните дългови пазари и техните облигации са познати за инвеститорите. Дори и такива държави обаче не са застрашени от банкрут. Примерът е на юг от нас и се нарича Гърция. Дали ако тя трупаше фискален резерв през изминалите двадесет години редом с купчината от задължения, днес щеше да се озове в същата незавидна ситуация? Едва ли.

Но да се върнем в България със следващия въпрос.

Защо държавата продължи да трупа фискален резерв след като погаси задълженията си към МВФ и плати по брейди облигациите?

За тези, които не си спомнят, най-големият си обем - 11 млрд. лв., достигнаха парите на правителството в БНБ през есента на 2008-а, когато размерът на държавния дълг бе 4.8 млрд. евро, или 9.6 млрд. лева. Точно по това време на една от пресконференциите в Министерството на финансите репортер на вестник "БАНКЕРЪ" попита финансовия министър Пламен Орешарски - разумно ли е да се трупа допълнителен фискален резерв, след като при тогавашния му размер с него наведнъж може да се погаси целият държавен дълг. В значимостта на отговора на Орешарски тогава вникнаха малцина, но той бе болезнено точен: "Вероятно ще съм спокоен едва когато фискалният резерв покрие полугодишните разходи на държавата" (б.ред. - тези по консолидирания бюджет). По онова време - през 2008-а полугодишните разходи на държавата се равняваха на около 12.5 млрд. лева. На практика Орешарски говореше за равнището на ликвидността, което всяка една финансова структура, в това число и държавата, е длъжна да поддържа. Неслучайно равнищата на минимална ликвидност се фиксират в нормативните документи, уреждащи дейността и на банки и на застрахователни дружества и на пенсионни фондове. Същото се отнася и за държавата. И Владислав Горанов най-добре би трябвало да знае това, след като е назначен да управлява тези процеси. Съвсем друго би било, ако бизнесът в България имаше трайно установени пазари не само в Европа, но и в Русия, САЩ и Далечния изток, така че ако един пазар бъде застигнат от криза, загубите да бъдат покрити от ръста на продажбите на другите пазари. У нас подобно разпределение на риска не само че не съществува, но и износът не играе решаваща роля при формирането на БВП. Видя се, че въпреки заканите на управляващите експортът така и не успя да реши проблема с оцеляването на бизнеса в условията на криза. Правителството на Бойко Борисов просто имаше късмет, че наследи от предишните управляващи 8 млрд. лв. фискален резерв. От управляващите пък веднага биха репликирали, че освен резерва са наследили и задължения за 2 млрд. лева. Твърдение, което е чиста манипулация, защото всяко правителство досега е наследявало от своите предшественици задължения, които са били много по-големи от въпросните 2 млрд. лева. Какво да каже Иван Костов, чийто кабинет наследи близо 10 млрд. щ. долара външен и вътрешен дълг. Забавените плащания към бизнеса въобще не ги броим. Правителството на Костов обаче се справи и дори започна да трупа фискален резерв. Интересно е какво щеше да се случи, ако сегашните управляващи бяха наследили чисто 6 млрд. лв. фискален резерв без никакви текущи задължения (което е технически невъзможно, но хипотетично - да)? Това, което се случи с държавните финанси през 2009-а, 2010-а и 2011-а, показва, че още на прага на 2012-а те щяха да са в технически фалит. Общият натрупан бюджетен дефицит през тези три години е 4.9 млрд. лева. Да кажем, че от тях трябва да приспаднем двата милиарда наследени дългове. При това положение ако тройната коалиция бе оставила на Борисов 6 млрд. лв. фискален резерв и никакви текущи задължения, сега резервът щеше да е 3.1 млрд. лв. - доста под какъвто и да е санитарен минимум. А какво ли щеше да е, ако още правителството на Станишев следваше логиката на Горанов и не бе трупало резерв, тъй като няма такава европейска практика. Сега не Гърция, а България щеше да е първата държава в ЕС, която трябваше да бъде спасяване от банкрут. Така че нека Владислав Горанов да не заблуждава обществеността с полуистини за същността и управлението на фискалния резерв. България още дълги години ще има нужда от ликвиден буфер, който да гарантира стабилността й. Колкото по-голям е той, толкова по-голямо ще е доверието на инвеститорите в страната ни.

И тъй като заместник финансовият министър повдигна темата за това, че необходимото минимално равнище на фискалния резерв не е записано никъде, време е това недоглеждане също да бъде премахнато. По искане на правителството Народното събрание фиксира в закона за устройството на държавния бюджет ред важни съотношения като размера на разходите и на дефицита спрямо БВП. Защо пък сега във същия закон и в името на същата тази финансова стабилност депутатите да не фиксират и размера на фискалния резерв спрямо годишните разходи на консолидирания бюджет?

Източник: Banker.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: