Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

И милионерите обичат депозитите

За класиката криза няма! Например извечното и най-популярно финансово правило, че пари при пари отиват, намира научното си потвърждение даже в данните на БНБ. В случая - за спестяванията на гражданите в банките. И още едно класическо правило може да се открие в тези данни - печалноизвестното на по-голямата част от населението обстоятелство, че който си няма, все повече ще си няма. Както и че по-бърз бегач от парите няма - само да им "подсвирнеш" заплашително и вече са зад хоризонта. Третото правило, на което кризата по никакъв начин не е повлияла, е, че щом става дума за пари, няма място нито за сантименталности, нито за патос. А за хладна сметка! Това го казваме по повод неотдавнашните призиви на актуалната ни власт хората да си извадят парите от банките и да ги вложат в бизнес. Е, те не го правят и това трябва да подсети въпросната власт, че едва ли причината е само в ориенталската им леност и неприлична алчност. А по-скоро в лакомото вторачване на властите в остатъците от печеливши активности и принудено заделяните по тях комисиони... Но това е друга тема!

И така, нека се вгледаме в споменатите данни на БНБ и да видим как стои въпросът със сухата пара на българите.

Звучи някак необяснимо, но излиза, че спестяванията на гражданите с месечни доходи над 2000 лв. "произвеждат" ръста на депозитите в банковата система. Някои вътрешни проучвания на кредитните институции дори сочат, че тази група от хората прави вложения над 5000 лв. даже и по време на кризата.

Данните на БНБ за състоянието на депозитите и сметките в банките през първото тримесечие на 2012 г. показват някои интересни факти и зависимости. Така например броят на влоговете на граждани е 12.31 милиона и в тях има общо 31.62 млрд. лева. За първи път от много време насам спестовните сметки намаляват - с 246 хиляди броя за три месеца, но въпреки това парите в тези сметки са се увеличили с 865 млн. лева. Обяснението е, че по-големите влогове растат. Това се вижда и от анализа на структурата на депозитите.

В по-голямата част от спестовните сметки има малки депозити - до 5000 лева. Тези сметки са общо 10.97 млн. броя за цялата банкова система и в края на март 2012-а по тях се съхраняват 5.29 млрд. лева. Сравненията показват, че за първите три месеца на годината броя на малките влогове е намалял с 340 хиляди, а общо парите в тях - с 6.6 млн. лева. Това се дължи на два фактора. Първият е, че гражданите с по-малки доходи вече теглят от скътаните в банките пари, за да посрещат текущите си финансови нужди. Вторият е, че много хора, които имат два или три депозита за по 1000-2000 лв., ги обединяват в един, защото при много банки по-голямата сума по един влог носи и по-висока лихва. Неприятният факт, че независимо за какви движения става дума, малките влогове намаляват, обаче си остава.

Но, както се казва, и това не е болка за умиране, тъй като гръбнакът на спестяванията са депозитите между 5000 и 50 000 лева. Те не са толкова много - 1 170 000 броя, но по тях се съхраняват близо половината от парите на населението в банките - около 15.95 млрд. лева. Очевидно хората с по-големи приходи предпочитат да заделят повече пари за "черни дни", защото влоговете между 5000 и 50 000 лв. за три месеца са се увеличили с 200 хил. броя, а сумата в тях е нараснала с около 340 млн. лева. Този резултат не се дължи на по-високите доходи, а на страха от неизвестността. Вече почти никой не е сигурен, че няма да загуби работата си - дори и да работи добре или да му се наложи спешно да похарчи пари за лечение. Затова вместо да взема заеми за покупка на жилище или автомобил, средната класа (доколкото я има) предпочита да спестява. Казано на професионален език, хората повишават текущата ликвидност на домакинствата си.

Някои банкери смятат, че ръстът точно на тази група депозити е ключов за съхраняване на стабилността в банковия сектор. Започнат ли да намаляват и те, подобно на малките спестявания, ще се очертае една доста тревожна тенденция.

Ръст има и при влоговете с шестцифрени суми

Става дума за 87 хиляди сметки, по които гражданите държат между 100 хил. и 1 млн. лева. Натрупаните по тях суми са около 9 млрд. лева. Банкери твърдят, че повечето от тези спестявания са на хора, които са продали имоти или имат големи доходи от наеми и дялови участия. Преди кризата точно тази група е била особено активна в развитието на бизнеса, но от края на 2009-а започва да осребрява имуществото си, което й носи ниски доходи или само разходи.

558 са депозитните милионери у нас

Толкова на брой са физическите лица, които спестявания в банки от минимум 1 млн. лева. Впрочем някои от тях може да имат и по две-три сметки с над милион, но статистиката на БНБ "мълчи" по въпроса.

Който има пари, все още има и стимул да влага част от тях в български банки, защото върху приходите от лихви физическите лица не плащат данъци. Това е един от малкото бонуси, останали за българските спестители в сравнение с гражданите на повечето други държави от ЕС.

Друг интересен момент е, че хората, притежаващи милиони левове, евро и долари, са абсолютно безразлични към призива на управляващите за по-голяма икономическа активност - под формата на нови инвестиции, ползване на заеми и повече покупки. Вероятно помните коментарите на премиера Борисов и председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова от края на миналата и началото на тази година, че е крайно време собствениците на депозити да вложат парите си в родната икономика, а не само да лихварстват? Подобно раздвижване е нужно за събуждането на икономиката и увеличаването на данъчните постъпления, но е в пълен разрез със здравия разум, когато става дума за индивидуалното управление на личните средства по време на криза. Тогава водещата роля има доверието. И никой не може да принуди хората да вярват в управленските възможности на правителството дотолкова, че да вложат парите си в инвестиции с непредсказуема възвръщаемост.

Кредитите пък, дори когато са свързани с развитие на бизнеса, носят разходи за години напред, а бъдещите приходи от една инвестиция са твърде несигурни, като се гледа халът на българската икономика и неясните перспективи пред нея. Докато натрупаните по депозит суми хем са на разположение, хем носят прилични и сигурни доходи. Нещо повече, ако хората заподозрат, че назряват сериозни проблеми с ликвидността на банковия сектор, могат - без никакъв проблем - да прекратят договора си за депозит и да си вложат парите на друго сигурно място - най-често извън страната. Статистиката на БНБ показва, че именно притежателите на влогове за милиони са напълно наясно с тези зависимости.

Както споменахме, в кредитните институции има 558 депозита, във всеки от които има повече от 1 млн. лева. В някои от тях парите са много повече, защото общият размер на средствата е 1.34 млрд. лева. По-любопитното е, че тази сума е със 130 млн. лв. по-голяма от същия период на миналата година.

За сметка на това кредитите над 1 млн. лв., предоставени на физически лица и домакинства, са едва 111 броя, а общият им размер е 225.76 млн. лв. и за една година той се е повишил само с 14.7 млн. лева. При това, според банкери, увеличението се дължи главно на четири-пет нови заема. Макар и големи, те били изцяло обезпечени с депозити и с ипотеки върху недвижимости.

Финансовите мениджъри се оплакват, че именно най-платежоспособните хора в страната са изключително консервативни при вземането на нови кредити и предпочитат да не увеличават задлъжнялостта си. Което означава само едно - че са малцинство онези, които виждат перспектива за бизнеса си в България при сегашното управление на страната. 

Източник: Banker.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: