Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

И джобовете на гастарбайтерите отъняха

Около 172.1 млн. евро са превели през първите три месеца на 2012-а работещите в чужбина българи на свои роднини у нас. Много или малко са тези пари, може да се разбере единствено, ако се сравнят числата с тези от изминалите няколко години. През периода януари-март на 2001-а, според данните на платежния баланс, публикувани от БНБ, общата сума на преводите е била 190 млн. евро, или с около 18 млн. евро повече. За цялата 2011-а съгражданите ни, които живеят и работят извън България, са направили трансфери за общо 771.1 млн. евро, което показва, че преводите през банкови сметки са горе-долу еднакви - варират в рамките на около 5 млн. евро през различните тримесечия.

 

Липсата на "сезонност" дава възможност да се направи и прогноза за общия размер на сумата, която българите извън страната ще изпратят у нас до края на годината. Изчисленията показват, че тя едва ли ще нахвърли 690 млн. евро. Но това ще е най-малкият обем на парите, превеждани по банков път към България от 2007-а насам. Причините за това са основно две. Едната е, че заради растящата безработица и продължаващата рецесия в държавите от ЕС стават все повече хората, които са припечелвали извън България, но са загубили работата си или доходите си. Другата е, че просто е намалял размерът на официалните преводи, които намират отражение в статистиката на БНБ. Тя отчита само тези, които са преминали през платежните системи. И то не всичките. Според правилата на БНБ задължително се отчитат преводите, които надвишават 12.5 хил. евро. Много от банките събират и предоставят данни и за по-малки суми, но има и кредитни институции, които не го правят. Така че точността на статистиката е доста спорна. Освен това немалко транзакции се извършват и през разплащателните оператори като "Мъниграм" и "Уестърн Юнион", които не са банки. Отделно от това сумите, пратени в плик по приятел или познат, също не са незначителни като брой и обем. Експертите на Централната банка признават, че по-голямата част от преводите, получавани в България, са много под границата от 12.5 хил. евро. Затова при съставянето на данните за платежния баланс на страната те ползват изравнителни коефициенти, базирани на данните за средния размер на подобен превод и за броя на емигрантите в чужбина. Но и тези коефициенти не дават напълно точна представа за финансовия поток. Причината е, че няма коректна информация за икономическите емигранти в чужбина. Смята се, че броят им е 320-350 хил. души - число, което и без допълнителни проверки изглежда твърде скромно.

 

Според оценките на някои финансови експерти сумите, които сънародниците ни, работещи извън страната, пращат у нас през последните няколко години (поне до началото на 2012-а), са по около 1 млрд. евро годишно. При това положение намалението на обема на преводите, отразен в официалната статистика, може да се дължи и на факта, че хората изпращат повече на брой, но по-малки преводи, които не попадат в статистическия "стандарт".

 

Всички тези обстоятелства са интересни само доколкото дават някаква представа за достоверността на данните. Иначе за хората е по-важно дали сумите, които роднините им пращат, намаляват или растат, а не дали идват накуп или на по-малки порции. За съжаление достъпът и до тази информация е невъзможен, защото се оказа, че международните компании за бързи разплащания имат политика да не разпространяват данни за обема на миналите през тях трансфери от отделни държави и дори за движението на тези пари по региони - например за Югоизточна Европа.

 

Противоречива е информацията за пазара на труда и за доходите на чужденците в отделните държави на ЕС. За тях може да се съди само по думите на българите, които работят в чужбина. Някои от тях твърдят, че в Западна Европа все още се търси висококвалифициран медицински персонал, инженери и софтуеристи. Достъпът на общите работници до пазара на труда става все по-ограничен. Това от своя страна свива доходите на хората, които излизат извън страната ни, за да търсят препитание, както и възможностите им да изпращат по-големи суми в България.

 

Вярно е, че при сегашните възнаграждения у нас нашенците все още имат по-голяма сметка да работят в чужбина едва ли не при всякакви условия. Особено като става дума за страни като Холандия, Белгия и Люксембург, където минималните възнаграждения, фиксирани от трудовото законодателство и в споразуменията между работодатели и синдикати, варират между 1450 и 1800 евро. Според последните данни на Евростат в Испания минималната работна заплата е 748.3 евро на месец. В Италия пък подобно понятие въобще не съществува, така че ако си притиснат от обстоятелствата, там могат да те принудят да се трудиш и за 300-400 евро на месец. Най-тревожно обаче е бъдещето на българите в Гърция, защото там минималната работна заплата ударно бе свалена през февруари от 751 на 600 евро на месец. И това няма да е последното затягане на коланите. А гърците вече се оплакват, че минималните им възнаграждения са на границата на жизнения минимум. Всъщност, ако при възнаграждение от 600 евро разходите за живот на месец са най-малко 500 евро, не остават много пари за изпращане на роднините в България. Спестяването на повече средства означава живот на ръба на мизерията, който и у нас е в "изобилие".

 

Източник: Banker.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: