Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Интересът на чуждите инвеститори към България се пробужда

Интересът на чуждите инвеститори към България започва да се пробужда. Това показва статистиката на БНБ за платежния баланс на страната, според която за първото тримесечие на годината са постъпили чужди инвестиции за 236 млн. евро при отлив на 42 млн. евро за същия период на миналата година. Числата се потвърждават и от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов. Той коментира за "Капитал Daily", че в последните месеци ведомството му консултира повече проекти на чуждестранни компании, което показва повишен интерес към България. Освен това според него също има забавяне в изтичането на капитали от страната ни, но отказа да посочи по-подробни данни за сектори и конкретни компании.

Новата тенденция

В първото тримесечие на годината се затвърждава нова тенденция в динамиката на преките чуждестранни инвестиции. За последните 12 месеца (март 2011 г. - март 2012) спрямо предходните преките инвестиции в България са нараснали с 33% до 1.62 млрд. евро. Това означава, че от пролетта на миналата година чуждите фирми постоянно влагат повече и повече средства, а дъното на чуждите инвестиции е било в края на 2010 г. и началото на миналата година.

Данните на БНБ обаче са предварителни и може да се ревизират до 2 години след публикуването им. Затова се случват корекции на стари стойности и сравняването на новите данни с тях поражда изненади. Така например в данните за януари и февруари дори в нетно изражение преките инвестиции спадаха, но заради корекции в стойността на изтеглените капитали през миналата година сега данните показват, че преките инвестиции растат. Все още обаче чуждите компании продължават да изтеглят капитали от България и това влияе на общата картина, защото данните на БНБ са нетни и представят разликата между новопостъпилите инвестиции и тези, които са направени в миналото, а сега се изтеглят.

"Според мен няма основания да се очаква значително повишение на инвестициите през тази година", каза икономистът и преподавател в УНСС Димитър Чобанов. "Няма подобряване на бизнес средата. Ниските данъци са положителни, може и ситуацията в Гърция да предизвика преместване на бизнеси в България, но като цяло през последните месеци чуваме как големи компании инвестират в Сърбия, Румъния и Турция, а България се заобикаля. Оттам нататък, дори и да има малък растеж на инвестициите, трябва да се има предвид, че базата е много ниска и дори да има ръст, той няма да е достатъчен да повиши икономическата активност или да допринесе за създаване на значителен брой работни места", обясни Чобанов. За привличане на нови инвестиции той посочи, че ниското данъчно облагане трябва да се запази, но по отношение на законодателството държавата трябва да стане по-предвидима. Това означава преди гласуването на самите закони проектите им да са придружени от оценка за въздействието, което те биха оказали.

Еднократни ефекти

Иначе данните за месеца показват излишъци както по текущата, така и по финансовата сметка, което обръща тенденцията на дефицити от предишните месеци. И в двата случая обаче има чувствителни еднократни ефекти, които изкривяват картината.

При текущата сметка това са плащания от Европейската комисия, благодарение на които е регистриран излишък в размер на 118.9 млн. евро при дефицит от 98.7 млн. миналия март.

За разлика от други месеци, когато резултатите по текущата сметка са повлияни основно от външната търговия, този път определящи са текущите трансфери. В тази графа се вписват субсидиите, които Европейската комисия превежда на България, като за март стойността им е 459.9 млн. евро. Основната част от тези постъпления обаче има еднократен характер. Такива приходи постъпват всяка година и с тях Брюксел възстановява платените през януари агросубсидии от правителството. По-малка част от приходите са грантове на Европейската комисия по изпълнени проекти, твърди Димитър Чобанов.

След 96.5 млн. евро излишък през март дефицитът по финансовата сметка за трите месеца намалява с 18% до 591 млн. евро, а ако явлението се затвърди през следващите месеци, ще е показателно, че изтичането на капитали от България се забавя. Това ще е полезно за икономиката, защото през първото тримесечие стойността на износа спада с 3% на годишна база, вносът расте с 9%. Така по текущата сметка се формира дефицит от 345.6 млн. евро, или почти 1% от брутния вътрешен продукт (четирикратен ръст на годишна база). Големите дефицити обаче не са довели до съществено намаление на резервите на БНБ, които намаляват само със 175 млн. евро. Това формира големи грешки и пропуски от 747 млн. евро, което означава, че вероятно ще има чувствителни ревизии на данните.

До края на миналата година растежът на износа осигуряваше валутни приходи, които формираха излишък по текущата сметка. С тях се покриваше изтичането на капитали под формата на плащания към чуждестранни кредитори, което раздуваше дефицита по финансовата сметка. Така капиталовите потоци от двете сметки практически се балансираха. Сега приходите от износ намаляват, но и изтеглянето на капитали също се забавя.

Източник: Capital.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: