Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

ЕС подготвя нов спасителен план за банките

Две години след края на глобалната финансова криза политиците от Европейския съюз отново обмислят начини за координирано рекапитализиране на банковата система. Увеличаващата се възможност от фалит на Гърция през следващите месеци увеличи рисковете от нова банкова криза в съюза, тъй като много от институциите има значителни експозиции в гръцки държавни облигации. Министрите от общността осъзнаха нуждата от това сред редица призиви от страна на Международния валутен фонд и други организации. Засега няма подробности по обсъжданите идеи. По време на срещата си в Люксембург в понеделник финансовите министри от еврозоната са признали, че не са сторили достатъчно, за да убедят пазарите, че банките на континента са стабилни, посочва Financial Times.

Проблемите - от слух към реален факт

До понеделник на пазарите само се носеха слухове, че някои европейските банки имат проблеми с ликвидността и експозициите си към гръцки дълг. Само ден след това обаче става ясна и първата жертва - френско-белгийската Dexia, която също е инвестирала немалко пари в облигации на Гърция.

За да бъде спасена, тя ще бъде разделена на две, като ще се отделят добрите от лошите й активи, а проблемните й дългове ще се гарантират от правителствата на Белгия и Франция. Притесненията не само за европейските, но и за американските банки вече върнаха акциите им на нивата от края на 2008 и началото на 2009 г.

Нова финансова криза в Европа би се прехвърлила и в САЩ. "Все повече се налага идеята, че се нуждаем от координиран подход, въпреки че много държави предприеха стъпки в тази насока", коментира еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.

"Сред министрите се наблюдава чувство за неотложност", допълни той.Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле заяви, че при нужда Берлин може да възобнови механизма за подпомагане на банките, който беше използван за преодоляване на финансовата криза през 2008 г. Спасителният план изтече и германското правителство доскоро настояваше, че той вече не е необходим.

"Най-голямото опасение на всички е, че напрежението на финансовите пазари може да се превърне в банкова криза", каза Шойбле. Големите европейски банки държат облигации на страните от периферията на еврозоната на стойност десетки милиарди евро. Именно оттук произтичат притесненията за стабилността им.

ЕК признава, че нещата се влошават

Доскоро европейските политици се противопоставяха остро на призивите за подпомагане на банките. Преди няколко седмици президентът на МВФ Кристин Лагард предупреди, че системата се нуждае от това. Европейските банкери и политици обаче реагираха остро и почти я обвиниха, че атакува системата.

Те твърдяха, че финансовият сектор е добре капитализиран, опирайки се на резултатите от стрес тестовете за сектора. Днес обаче Европейската комисия призна, че ситуацията на финансовите пазари и банковия сектор в Европа се е влошила, след като бяха проведени вторите стрес тестове за сектора през пролетта.

"Наясно сме със случващото се на пазарите и ефектите върху банките", се казва в изявлението. "Що се отнася до стрес тестовете, реалността е, че ситуацията се влоши оттогава, но проблемите са свързани с ликвидността, а не с платежоспособността.

"Вторите стрес тестове показаха, че повечето финансови институции на континента са стабилно капитализирани. Резултатите обаче не успяха да успокоят инвеститорите, тъй като не бяха взети под внимание основни рискови фактори.Според комисията банките днес са по-добре капитализирани, отколкото преди година.

Проблемите обаче произтичат от задълбочаващата се дългова криза. ЕК не коментира какъв би бил размерът на евентуален пакет за рекапитализация на банките. Финансовият министър на Великобритания Джордж Осбърн също заяви, цитиран от "Ройтерс", че банките в еврозоната трябва да бъдат стабилизирани. "Трябва да реагираме на реалностите... и това изисква повече капитал в някои банки от еврозоната", заяви той.

Рисковете около нови действия

Ако държавите от еврозоната предприемат нови мерки за спасяване на закъсали банки, това може да увеличи рисковете пред тях. Рейтинговите агенции вече намекнаха, че ако това се случи, ще има нови понижения на кредитни рейтинги. Това от своя страна ще засили спиралата на повишен риск и бягство от държавни облигации.

Сега ситуацията е и по-различна за разлика от 2008 г., когато правителствата имаха какво да наливат във финансовия сектор. Именно спасителните пакети и рецесията обаче изтощиха държавните бюджети, които в момента просто няма какво да извадят. Освен това няма и перспективи ситуацията да се подобри, тъй като светът най-вероятно върви към нова рецесия.

Днес премиерът на Великобритания Дейвид Камерън заяви, че заплахата за британската и за световната икономика е толкова голяма, колкото беше и през 2008 г. Той каза, че правителството трябва да съкращава разходи и да "се простира според чергата си", но беше категоричен, че Обединеното кралство няма да бъде погълнато от безкрайните спасителни пакети в страните от еврозоната.

"Планът на Лондон за намаляване на дефицита ще се отплати", каза премиерът. "Антикризисните мерки на правителството са оправдани", допълни той. "Еврозоната е в криза, френската и германската икономика се забавиха до застой, вече има съмнения дори и за американския дълг", каза Камерън.

"Това означава, че правителствата – всички по света, намаляват разходите си и живеят според възможностите си. Това коалиционно правителство, консерваторите и либералдемократите, Ник Клег и аз, ние поведохме във Великобритания. Нашият план е правилен и ще проработи", категоричен бе Камерън.

Източник: Dnevnik.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: