Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Лошите дългове се увеличават, събираемостта става по-трудна

Лошите дългове на фирми и граждани се увеличават, но събираемостта им става все по-трудна. Освен това се появяват и професионални длъжници, чиято идея е да вземат колкото се може повече кредити или стоки с единствената идея да не ги изплащат. Това показва проучване на "Дневник" сред т.нар. колекторски компании - тези, които са специализирани в събиране на лоши кредити и задължения. Причината за тази картина се крие основно в кризата - свитите доходи на физическите лица и високата им задлъжнялост правят все по-трудно покриването на дълговете им. При компаниите пък причина е и междуфирмената задлъжнялост, която в крайна сметка води до забавяне на плащанията и на банкови кредити.

При домакинствата най-голямо е увеличението на просрочените задължения за комунални услуги - ток, вода, отопление.

Това показват наблюденията на една от големите компании на пазара - "ЕОС Матрикс България". Според Калоян Диков, старши "Тим лидер" в компанията, сред несъбраните дългове преобладават тези с просрочия над 5 години, които са 854 млн. лв. При ранните просрочени задължения (със закъснения до 30 дни) на физическите лица събираемостта е спаднала с малко над 20% в сравнение с 2008 г., посочи той.

Така, ако тогава успеваемостта при събирането на тези дългове е била 90%, сега - в първите месеци на 2011 г., тя е 70%. Особено големи са проблемите при длъжници с няколко задължения към различни кредитори – финансови институции, комунални и телекомуникационни дружества, посочи Мартин Деспов, управител на Агенция за събиране на вземания.

Наблюденията на "ЕОС Матрикс" върху

навиците на плащане на домакинствата

у нас показват, че на първо място хората плащат електричеството си (защото токът може да бъде спрян), на второ място са банковите задължения - основно тези по кредитни карти, тъй като там могат да се правят минимални погасителни вноски, които не позволяват задължението да се превърне в просрочено. Хората най-много се затрудняват с плащанията на задълженията си по големи кредити - ипотечни, потребителски, както и с големите сметки за ток и парно, обясни още Диков.

Според статистиката на Камарата на частните съдебни изпълнители, цитирана от Мартин Деспов, по сектори най-много са делата за дългове към дружества и небанкови финансови институции - 50%, 30% са към банки и 20% са към граждани. По данни на компанията, управлявана от Деспов, просрочените задължения на жителите в Северозападна България и петте най-големи града у нас са с около 15% повече от средното ниво за страната. Мъжете са с 26% по-лоши платци от жените, когато трябва да връщат заемите си.

Длъжниците на възраст до 24 години са с почти 60% по-безотговорни при погасяването на задълженията си, сравнени с поколението на своите родители. Длъжниците със средно и висше образование са по-добри платци от останалите с почти 30%, което донякъде се дължи и на факта, че тези хора по-често работят, посочи Деспов.

Сред длъжниците обаче има и такива, които не плащат, защото не искат. Това се наблюдава особено често при задълженията за телекомуникационни услуги, също и при изплащането на домакински уреди например, посочиха от "ЕОС Матрикс". От година и половина кризата е най-често използвана сред

модерните оправдания за неплащане.

Около 50-60% злоупотребяват именно с оправданието "кризата", посочи Калоян Доков. Вече има дори и професия "длъжник", каза Мартин Деспов. По думите му това са хора, които са теглили заеми от абсолютно всички възможни източници и го правят с ясното съзнание, че няма да си връщат кредитите. Делът им на този етап все още е малък. Други оправдания за неплащане са настъпването на "сезона на баловете" и свързаните с това разходи, коледните празници, както и приоритетът за финансиране на отпуската пред плащане на задължение.

Събираемостта при фирмите спада

Драстичен спад на събираемостта през първите пет месеца на годината спрямо същия период на миналата година в корпоративния сектор отчитат от "Кофас България", които работят предимно с просрочия на фирми. Това според Ивайло Тосков, директор отдел "Събиране", е характерно за цяла Европа и обяснението е кризата.

В България обаче се дължи и на лошата управленска политика . По думите му лошото управление на риска е много характерно за българските компании. Друга черта е изключително дългото забавяне на плащането към контрагенти. Съществен принос за междуфирмената задлъжнялост има и трудното събиране на вземания от държавата към компании от реалния сектор, посочи Георги Лилянов, изпълнителен директор на "Кофас".

Освен това самите фирми, които имат да събират дългове, се обръщат към колекторски компании твърде късно - едва когато вземането е просрочено над 180 дни. След 60-тия ден на просрочие обаче събираемостта спада с 30%, а след 90-тия ден - с 50%. По думите на Лилянов има индустрии и транзакции, при които се препоръчва работата с длъжника да е активна дори и преди да са падежирали вземанията.

И в корпоративния сектор "кризата" е актуално оправдание за неплащане на задълженията. Според "ЕОС Матрикс" това е много често използвано извинение при междуфирмената задлъжнялост. От "Кофас" посочват, че има компании, които оправдават лошото управление на средства и неуспешните си инвестиции с неплащане от страна на контрагентите си. Все пак има случаи, в които в просрочени задължения се превръщат пропуснати плащания, забравени закъснели фактури или друг вид обстоятелства, независещи от добронамереността на компанията.

В момент на българския пазар работят около 55 компании за събиране на вземания, от които 5-6 са поделения на чужди фирми, които внасят и чужд опит в областта. Дейността на компаниите, които работят коректно и използват законни методи при събирането на дългове, се състои в уведомяване на длъжника за съществуващото задължение, разясняване на последствията за него при продължаващо неплащане, напомняне за плащане.

Съответно могат да препоръчат и вариант за действия на техния клиент - кредитора.  По данни от самите фирми на пазара у нас все още има и събирачи на дългове, които прилагат некоректни спрямо длъжника методи (виж каре 4). Тоест подходът за събиране на дългове при физически лица и фирми има вариации, като методите зависят от конкретната компания.

Задълженията имат давност между 3 и 5 години

Според Закона за задълженията и договорите, ако са минали пет години от възникване на задължението, давността му изтича - иначе казано, не го дължите. В закона са предвидени и конкретни случаи, при които този срок е три години - това са вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания (например ток, вода, парно). Докато е в срок тази давност на вземането, кредиторът може да заведе дело срещу длъжника, ако той не плаща, и по съдебен път да си вземе дължимото. След изтичане на давността кредиторът не може да съди длъжника за вземането си и да го събере по съдебен път, но може да продължи да си иска парите от длъжника.

Какво съветват специалистите

- за длъжниците: ако не можете да плащате задължението си или имате просрочен дълг, посетете кредитора и се договорете с него за разсрочване на дълга. На този етап компаниите/кредиторите са склонни на компромис с длъжника. Намерете разрешение с кредитора, преди да се е стигнало до съдебно дело. То увеличава разноските за длъжника и уврежда кредитното досие.

- за кредиторите (всякакъв вид компании за дългове помежду им, банки, небанкови финансови компании, комунални доставчици): да ползват услугите на компании за събиране на вземания, които освобождават ресурс (човешки, времеви, финансов) от извършване на нетипична за фирмата дейност; да не изчакват прекалено дълго, преди да предприемат действия по отношение на дълга; ако се обръщат в по-ранен момент към колекторска компания, шансовете за събиране на вземането са по-големи. За някои индустрии и транзакции се препоръчва активно управление на вземанията дори преди да са падежирали

Как действат компаниите за събиране на вземания (най-обща схема)

1 стъпка: уведомяване на длъжника за наличието на негово задължение - чрез писмо, sms съобщение или телефонно обаждане (за ранни просрочия до 30 дни)



2 стъпка: посещение на адрес (при просрочени задължения над 90 дни към банки и над 6-12 месеца за комунални услуги), при работа с фирми има практика длъжникът да се кани в офиса на компанията колектор вместо посещение на адрес



3 стъпка: изваждане на изпълнителен лист, ако задължението не е изплатено вече, след което може да се стигне и до съдебно дело

Некоректни методи и тактики за събиране на дългове

- Колекторска фирма изпраща писмо-предупреждение до районни съдилища, че съответна компания-кредитор ще заведе дело срещу няколко хиляди потребители (например 20000) за просрочия. Целта е да се предизвика медиен шум и съответно натиск и стрес у потребителите, в резултат на което да платят задължението си



- Посещения в дома без издаден изпълнителен лист, при които се "конфискуват" вещи на длъжника по преценка на събирача, за да се погаси дългът, без опис и оценка на вещите и без провеждане на търг. За да се погаси дълг чрез имущество, кредиторът трябва да има задължително изваден изпълнителен лист от съдия-изпълнител, да се направи опис и оценка на имуществото, да се организира търг за продажба на движимо/недвижимо имущество или вещи. Дългът се погасява със средствата, събрани от търга.

Източник: Dnevnik.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: