Банки, кредити, карти, лизинги, депозити

Икономисти критикуват ЕЦБ за предстоящото увеличение на лихвата

Икономисти разкритикуваха Европейската централна банка (ЕЦБ) за очакваното повишение на основната лихва в еврозоната, съобщи "Файненшъл таймс". Очаква се институцията да направи това в края на седмицата, за да спре ръста на инфлацията в съюза. Въпреки повишението на потребителските цени обаче някои анализатори определят като прибързано и потенциално опасно решението на ЕЦБ да вдигне лихвите преди централната банка на Великобритания и Федералния резерв на САЩ. Очаква се ЕЦБ да повиши основната лихва в еврозоната от 1 до 1.25% на срещата си в четвъртък. Причината е продължаващият ръст на инфлацията, която по предварителни данни достигна 2.6% през март на годишна база при целева граница на банката от 2 на сто.

Централната банка свали основната лихва до рекордно ниските 1% през май 2009 г. Целта беше да се стимулира финансовият сектор и по този начин да размрази кредитирането. Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише намекна през март, че тя ще бъде повишена на 7 април за пръв път за последните две години. Изказването му беше подкрепено и от други членове на управителния съвет на банката.

Главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер приветства решението на ЕЦБ и дори заяви, че тя е закъсняла с него с оглед на икономическата ситуация в Германия. "Бундесбанк щеше да повиши лихвите по-рано и до по-високо равнище", каза той.

Мнението му обаче далеч не се споделя от всички. "Предизвикателството пред Европа е, че един размер не е подходящ за всички", коментира Джерард Лонс, главен икономист на Standard Chartered. "Увеличаването на лихвите би било грешна политика за грешна причина в грешно време", предупреди той.

Против подобна мярка се обявиха и анализаторите на одиторската компания "Ърнст и Янг".

Според тях ръстът на инфлацията не е причина за притеснение в средносрочен и дългосрочен план. Компанията прогнозира, че цените на петрола и храните ще са се понижили през 2012 г., което ще доведе до спад на индекса на потребителските цени до под 2%.

Популярният икономист от Ню Йорк Нуриел Рубини коментира, че вдигането на лихвите може да забави растежа и да увеличи финансовите и фискални рискове пред страните от т.нар. периферия на еврозоната.

Финансовият министър на Гърция Георгиос Папаконстантину също изрази опасенията си от предстоящото действие на ЕЦБ. Страната му, както и другите държави периферията, са особено уязвими, тъй като преминават през тежки икономически промени.

Според Папаконстантину обаче последиците от мярката ще се усетят, ако тя бъде последвана от допълнително увеличение на лихвата. "Не мисля, че малко повишение ще окаже голямо въздействие", коментира той.

Финансовият министър предупреди, че мерките за ограничаване на кризисното финансиране на банките трябва да бъдат изтегляни постепенно и внимателно.

Проблемите на финансовия сектор си проличаха в края на миналата седмица, когато Ирландия публикува резултатите от стрес тестовете за банките си. Те показаха, че финансовите институции в страната се нуждаят от допълнителни 24 млрд. евро, което принуди Дъблин да обяви радикални реформи за сектора.

В отговор на това ЕЦБ заяви, че ще продължи да кредитира ирландските банки, намалявайки минималните изисквания за обезпечение чрез облигации на страната. Все още се обмисля и създаването на специална институция, която да спомогне за преструктурирането на ирландските банки.

От края на 2008 г. ЕЦБ покрива изискванията на банките за ликвидност - политика, която ще продължи до юли, дори при повишение на лихвените проценти. Институцията обаче работи по план за ограничаване на "зависимостта" на банките от евтините кредити. Едната обмисляна възможност е това да става, като се налагат индивидуални ограничения за отделните банки и допълнителни такси за тези, които използват най-много от ликвидността.

Източник: Dnevnik.bg

Коментари:

Име:

Текст на коментара:

Код: